3 dic 2019, 7:48

Последствие

  Poesía » Otra
856 1 0

Лек световъртеж ме захапва

като примка.

Жадно разплитам следствия

и мотиви, като унесен

в дрямка.

Въпросите излишни са!

В безмълвие наум си нижа,

подбраните думички

събличам

полека.

 

Времето лети и не спира,

тихо ми е напоследък!

В небесните простори -

мелодия дива.

Скоро зима

ще завие...

 

Пътник съм - земен

и довереник за дълъг път.

Не съм прекършен от страх

и съмнение от мисълта за летене.

Галеник на съдбата си не бях, 

нито пък опърпан от

видение.

 

Ти Творецо,

дай ми още малко сили!

После - прибери ме!

 

02.12.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...