Последствие
Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка.
Въпросите излишни са!
В безмълвие наум си нижа,
подбраните думички
събличам
полека.
Времето лети и не спира,
тихо ми е напоследък!
В небесните простори -
мелодия дива.
Скоро зима
ще завие...
Пътник съм - земен
и довереник за дълъг път.
Не съм прекършен от страх
и съмнение от мисълта за летене.
Галеник на съдбата си не бях,
нито пък опърпан от
видение.
Ти Творецо,
дай ми още малко сили!
После - прибери ме!
02.12.2019
