Лек световъртеж ме захапва

като примка.

Жадно разплитам следствия

и мотиви, като унесен

в дрямка.

Въпросите излишни са!

В безмълвие наум си нижа,

подбраните думички

събличам

полека.

Времето лети и не спира,

тихо ми е напоследък!

В небесните простори -

мелодия дива.

Скоро зима

ще завие...

Пътник съм - земен

и довереник за дълъг път.

Не съм прекършен от страх

и съмнение от мисълта за летене.

Галеник на съдбата си не бях, 

нито пък опърпан от

видение.

Ти Творецо,

дай ми още малко сили!

После - прибери ме!

02.12.2019