13 nov 2019, 9:42

Послепис 

  Poesía » Otra
322 1 0

Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.

Целуни ме, когато целувам!
Сподели си душата, Аврора!
Прегърни ме, защото студувам
и самотен по пътя скито̀ря...
 
Тъмнината ме пие. Не крия,
че крещя от душа на раздяла.
Заблестя по извитата шия
топлина на искра изтъняла.

Сетивата танцуват на сцена
и гладуват, а дните линеят...
На земята вилнеят сирени,
а сърцата измъчени тлеят...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??