Послепис

Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.

Целуни ме, когато целувам!
Сподели си душата, Аврора!
Прегърни ме, защото студувам
и самотен по пътя скито̀ря...
 
Тъмнината ме пие. Не крия,
че крещя от душа на раздяла.
Заблестя по извитата шия
топлина на искра изтъняла.

Сетивата танцуват на сцена
и гладуват, а дните линеят...
На земята вилнеят сирени,
а сърцата измъчени тлеят...