Потрепваш ли, когато аз потрепвам?
Листата шумолят ли в такт?
Със думи скромни аз открехвам
безмълвно пожълтелия ни пакт.
Огънят без въздух не гори,
но пролет ражда се след зима
и точно тъй душата ни твори,
когато този кръговрат го има.
Запомни ли, каквото аз запомних?
Че чупи се сърцето в тишина.
И въпреки, че не склонно,
ще бъде съживено в светлина...
© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados