Mar 30, 2014, 9:56 PM

Послепис

  Poetry
449 0 0

Потрепваш ли, когато аз потрепвам?

Листата шумолят ли в такт?

Със думи скромни аз открехвам

безмълвно пожълтелия ни пакт.

 

Огънят без въздух не гори,

но пролет ражда се след зима

и точно тъй душата ни твори,

когато този кръговрат го има.

 

Запомни ли, каквото аз запомних?

Че чупи се сърцето в тишина.
И въпреки, че не склонно,
ще бъде съживено в светлина...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...