7 ene 2021, 17:49  

Послеслов

691 0 0

Нападна ме на абордаж
неочаквано, изневиделица.
Безмилостна ти в мен се втурна,
ограби мисълта, нахлу в съня ми,
отмъкна алчно и деня.

 

С насочен нож изтръгна
за минали любови спомена,
с ботуш го смачка и запали,
размаха властно шапка,
отвя зад борда пепелта.

 

Слисан във вълните се разсъних
след години минали в забвение.
Сърцето ми към теб ме дърпа,
а разумът назад разкъсва
в ноктите на мъртвото вълнение.

 

А когато бурята ме изостави
на незнаен остров в самота
доплава болка нетърпима
от изгарящото ти отсъствие
във препълнената празнота.

 

Но защо са вече непотребни
изгорелите ми спомени на клада?
И питам се коя си ти, за бога
- пират, корсар? Или магьосница?
Защо не молих за пощада?

 

Не… Настъпи време за рестарт
- на роман прочетен послеслов.
Очи притварям и си тук.
Аз виждам новото начало
и знам коя си ти - любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Отвян Завян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...