4/ПОСЛЕСЛОВ ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
Изнизаха се над шийсет години,
от мойта първа истинска любов
и вече имам толкова причини,
да ѝ напиша своя послеслов!
Навремето когато аз се влюбих,
забиха нож във моето сърце,
и пет години за това изгубих...
О, лутах се не знаех на къде!
И аз се влюбих без да я познавам.
Не знам дали ме знаеше и тя.
Бях дечко, на шестнадесет признавам,
На никоя не бях поднасял аз цвета!
Премирах аз щом някъде я срещнех.
Подгъваха се мойте колене!
Но пътищата ни се срещнаха погрешно!
Баща и вече беше казал:”Не!”
И затова общувахме с бележки.
Това дори ни бяха и писма!
Престъпваше и любовта ни тежко...
Ний страдахме във тия времена!
Не знаех, че баща ѝ е инспектор,
че бе голям началник в Първомай,
а идвах аз от „десен” селски сектор,
недопустим в партийния им рай!
Дори и партията ме подгони,
чрез нейния партиен секретар,
човек в гимназията със пагони,
Дяко Дяков – един учител, звяр.
Със всички сили те ни разделиха...
И почнахме нещастната любов...
И мойте чувства във писма се скриха.
Записах и заславих порива си нов!
Годините не знам как извървяха,
С поезията станах романтик!
И скоро чувствата ни избуяха,
А пламъкът избухнал бе велик.
23.10.2015г. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados