Послеслов за първата любов

4/ПОСЛЕСЛОВ ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ

Изнизаха се над шийсет години,

от мойта първа истинска любов

и вече имам толкова причини,

да ѝ напиша своя послеслов!

Навремето когато аз се влюбих,

забиха нож във моето сърце,

и пет години за това изгубих...

О, лутах се не знаех на къде!

И аз се влюбих без да я познавам.

Не знам дали ме знаеше и тя.

Бях дечко, на шестнадесет признавам,

На никоя не бях поднасял аз цвета!

Премирах аз щом някъде я срещнех.

Подгъваха  се мойте колене!

Но пътищата ни се срещнаха погрешно!

Баща и вече беше казал:”Не!”

И затова общувахме с бележки.

Това дори ни бяха и писма!

Престъпваше и любовта ни тежко...

Ний страдахме във тия времена!

Не знаех, че  баща ѝ е инспектор,

че бе голям началник в Първомай,

а идвах аз от „десен” селски сектор,

недопустим в партийния им рай!

Дори и партията ме подгони,

чрез нейния партиен секретар,

човек в гимназията със пагони,

Дяко Дяков – един учител, звяр.

Със всички сили те ни разделиха...

И почнахме нещастната любов...

И мойте чувства във писма се скриха.

Записах и заславих порива си нов!

Годините не знам как извървяха,

С поезията станах романтик!

И скоро чувствата ни избуяха,

А пламъкът избухнал бе велик.

  23.10.2015г. Драгойново