Посока

Отварям широко очи…

Стоя сред мъгла…

Гъста и бяла…

Обгръща ме, усещам я да ме докосва…

Със всеки дъх навлиза в мен,

изпълва ме и сякаш още повече ме заслепява.

Гледам, но не виждам накъде искам да вървя!

Сама ли съм?

И защо ме боли?

Страхувам се!

Затварям търсещи очи…

Поглеждам във себе си.

Търся там отговори да намеря.

Стаявам дъх, заслушана във тишината…

Този свят ме обгръща нежно, топло, любящо…

И сякаш хипнотизирана чувам душата обичаща да ми говори…

Искам да я разбера!!!

Усещам я!

Думите ù ме докосват така дълбоко!

Отварям отново рязко очи…

Като разтърсена от шеметен сън…

Пак стоя сред мъглата…

Омагьосана гледам през нея…

Гъста е, но приказно цветна!

Гореща, дъхава и толкова много значеща!

Със всеки дъх навлиза в мен

и ме изпълва до задъхване с живот!

Обичам!!!

През цялото време съм знаела!

Гледам! Виждам! Знам ли накъде да вървя?

Страхувах се! Страхувам ли се сега?!

Има ли грешно и кое е правилно?!...

Едно със сигурност вече знам,

не искам да вървя без тази любовна мъгла!

Не бих могла да продължа без Любовта!

А Любовта ми  Си Ти!!!

                                                                       На Би