Посока
Посока
Отварям широко очи…
Стоя сред мъгла…
Гъста и бяла…
Обгръща ме, усещам я да ме докосва…
Със всеки дъх навлиза в мен,
изпълва ме и сякаш още повече ме заслепява.
Гледам, но не виждам накъде искам да вървя!
Сама ли съм?
И защо ме боли?
Страхувам се!
Затварям търсещи очи…
Поглеждам във себе си.
Търся там отговори да намеря.
Стаявам дъх, заслушана във тишината…
Този свят ме обгръща нежно, топло, любящо…
И сякаш хипнотизирана чувам душата обичаща да ми говори…
Искам да я разбера!!!
Усещам я!
Думите ù ме докосват така дълбоко!
Отварям отново рязко очи…
Като разтърсена от шеметен сън…
Пак стоя сред мъглата…
Омагьосана гледам през нея…
Гъста е, но приказно цветна!
Гореща, дъхава и толкова много значеща!
Със всеки дъх навлиза в мен
и ме изпълва до задъхване с живот!
Обичам!!!
През цялото време съм знаела!
Гледам! Виждам! Знам ли накъде да вървя?
Страхувах се! Страхувам ли се сега?!
Има ли грешно и кое е правилно?!...
Едно със сигурност вече знам,
не искам да вървя без тази любовна мъгла!
Не бих могла да продължа без Любовта!
А Любовта ми Си Ти!!!
На Би
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Всички права запазени
