Нека си го кажем право, с точна искреност в очите,
ние не съвсем внезапно, очакващо се отегчихме,
започнахме добре, но някак посивяха дните
неосъзнато, но едва ли, чувствата си разделихме.
Ти си стана същият, до лудост познат реалист
и задуши до болка моето обичащо въображение.
Забравих как до теб да бъда отново оптимист
и всяко нещо между нас загуби всякакво значение.
Това е, скъпи, време е по пътя всеки да си тръгне,
пътеки много... стига да сме в две различни посоки...
Зная, че всеки от нас без жал дори не ще се обърне,
само в средата ще остане една самотна любов да ни свети.
© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados