emil25 (Емил Хаджидиев)
19 0
7 feb 2016, 20:57

Посоки 

  Poesía
435 0 4

Посоки

 

Превит на две, в кърпеж

от макове и тръни,

баща ми пали свещ.

На гроба на сина ми.

 

Нехае като мъж

пред изневяра - юли.

И огън - вместо дъжд -

в улуците събул е.

 

А ехото реди

пресипнали куплети. -

Как падаха звезди.

И свиреха щурчета.

 

И как да разбереш

посоките безпътни?! -

Баща ми пали свещ.

На гроба на сина ми.

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??