emil25 (Емил Хаджидиев) emil25 (Емил Хаджидиев)
3 19
7 feb 2016, 20:57

Посоки

  Poesía
666 0 4

Посоки

 

Превит на две, в кърпеж

от макове и тръни,

баща ми пали свещ.

На гроба на сина ми.

 

Нехае като мъж

пред изневяра - юли.

И огън - вместо дъжд -

в улуците събул е.

 

А ехото реди

пресипнали куплети. -

Как падаха звезди.

И свиреха щурчета.

 

И как да разбереш

посоките безпътни?! -

Баща ми пали свещ.

На гроба на сина ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0