Feb 7, 2016, 8:57 PM

Посоки 

  Poetry
434 0 4

Посоки

 

Превит на две, в кърпеж

от макове и тръни,

баща ми пали свещ.

На гроба на сина ми.

 

Нехае като мъж

пред изневяра - юли.

И огън - вместо дъжд -

в улуците събул е.

 

А ехото реди

пресипнали куплети. -

Как падаха звезди.

И свиреха щурчета.

 

И как да разбереш

посоките безпътни?! -

Баща ми пали свещ.

На гроба на сина ми.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??