Посоки
Превит на две, в кърпеж
от макове и тръни,
баща ми пали свещ.
На гроба на сина ми.
Нехае като мъж
пред изневяра - юли.
И огън - вместо дъжд -
в улуците събул е.
А ехото реди
пресипнали куплети. -
Как падаха звезди.
И свиреха щурчета.
И как да разбереш
посоките безпътни?! -
Баща ми пали свещ.
На гроба на сина ми.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.