Посоки
Превит на две, в кърпеж
от макове и тръни,
баща ми пали свещ.
На гроба на сина ми.
Нехае като мъж
пред изневяра - юли.
И огън - вместо дъжд -
в улуците събул е.
А ехото реди
пресипнали куплети. -
Как падаха звезди.
И свиреха щурчета.
И как да разбереш
посоките безпътни?! -
Баща ми пали свещ.
На гроба на сина ми.
© Емил Хаджидиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
