4 oct 2024, 7:29

Посолството диктува

  Poesía » Civil
614 0 6

Посолството диктува ли, диктува ...

А верноподаници-политици,

от Чичо Сам по-върли атлантици,

глас роден не - презокеански - чуват.

 

Европа му приглася (де ще иде)

и инициативата му грабва:

"Щом евроатлантик си, значи трябва

да споделиш съдба със Атлантида.

 

Оръжия да даваш на Украйна,

история - на скопските съседи,

а сам да креташ криво-ляво беден."

Това Посолството диктува, байно. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Америка в момента има много сериозни проблеми. Дреме и за нас!
  • Тц, хора. Дали ще е "Гаварит Масква" или "Вашингтон/Брюксел спийк"- еднакво тъпо е.
  • Мда, едно време беше Гаварит Масква, нещо мъчно ли ти е за онова време?
  • Анани - какво има за разбиране? Намерили са място, и си качват. Защо понякога се бъзикам и с Георги/Росен, че новинарската емисия е тука. Има няколко автори, които, каквото мине в новините и сутрешните тв предавания, перазказват под различни форми тук.
    Чукча писатель.
  • Аз не разбирам такива "произведения" дали се пишат като част от пропагандна кампания, или са плод на авторова наивност. Аз призовавам автора да напише един титаничен стих и за онова време, в което имаше "Купа на Съветската армия". По-нататък ние не "даваме", а продаваме скъпо и прескъпо оръжие не само на Украйна, а и на още много други клиенти, част от които със сигурност не са добри хора. Но дори и да го давахме, аз категорично не разбирам какво лошо и евроатлантическо има в това да помагаш на изпаднал в беда, нападнат подло и без обявяване на война от по-голям съсед?!? Не е ли това чисто човешко задължение? И още нещо - нека си помислим какви стихчета ще пишем, ако ни нападне нашия по-голям съсед? И как тогава великите поети и децата им ще учат в училище "содомски грех", както казва Каравелов...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...