31 ene 2012, 9:06

Посредствен роман 

  Poesía » Parodias
794 0 5

В нейния посредствен, стар роман,
надлъгваха се овехтели истини.
Героят в него винаги бе сам,
понеже беше главен. И единствен.

И героинята му винаги бе тя -
единствено число, сегашно време...
Роман без ревност, болка и тъга,
че друга може да й го отнеме.

Отпиваше от своята любов
в премерени, съвсем разумни дози.
Героят й послушно бе готов
да бъде част от дневника й розов.

Но, както го изискват правилата,
и тук /от скука/ следваше завръзка.
Писателката  усложни играта,
почувствала се палава и дръзка

и - неочаквано, дори за нея -
в романа включи героиня млада.
Героят й / от мъжко лицемерие/,
я обяви за грозна и досадна.

Щастлива от фалшивата му вярност
и повече от всякога небрежна
щом стигнеха нещата до реалност,
не забеляза странната му нежност.

Чак в края на романа ги разкри,
а изневярата бе крайно унизителна...
И в епилога просто ги уби.
Така романът стана поучителен.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??