Посредствен роман
В нейния посредствен, стар роман,
надлъгваха се овехтели истини.
Героят в него винаги бе сам,
понеже беше главен. И единствен.
И героинята му винаги бе тя -
единствено число, сегашно време...
Роман без ревност, болка и тъга,
че друга може да й го отнеме.
Отпиваше от своята любов
в премерени, съвсем разумни дози.
Героят й послушно бе готов
да бъде част от дневника й розов.
Но, както го изискват правилата,
и тук /от скука/ следваше завръзка.
Писателката усложни играта,
почувствала се палава и дръзка
и - неочаквано, дори за нея -
в романа включи героиня млада.
Героят й / от мъжко лицемерие/,
я обяви за грозна и досадна.
Щастлива от фалшивата му вярност
и повече от всякога небрежна
щом стигнеха нещата до реалност,
не забеляза странната му нежност.
Чак в края на романа ги разкри,
а изневярата бе крайно унизителна...
И в епилога просто ги уби.
Така романът стана поучителен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
