Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се
и тайно, много тайно те обичах.
Говорех си със теб, дори надвиквах се,
а ти бе свикнал вечно да отричаш,
че тази свобода открадна двама ни,
а ти на пресекулки ме живееше.
Със мисли бавно сплиташе косите ми,
копнеейки със мен да остарееш.
А аз, трептейки в друго измерение,
с прикрито удивление пропуснах
навреме да ти кажа, че завръщам се
при теб, любими... за да те напусна.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados