Незабравима
242 el resultado
Аз съм тази, която си тръгва,
тук мирише на теб и на пясък.
Няма драма и думи в излишък.
Няма нужда и обич в остатък.
Твърде дълго отлагах раздялата ...
  205  24 
Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...
  245 
Нали поиска, днес, да поговорим,
а после да пресметнем как мълчим
равнението - (киска се във скоби) =
аз много в плюс и много в минус ти.
Във теб ще тлее Тя, като поличба, ...
  790  19 
...
Когато най-последното умира...
когато няма да сме само аз... и ти.
Когато искам силно да заплача,
когато два куплета, ще са три... ...
  460  12 
Очите ти, момиче, са хартиени топчета, от онези, белите листи (формат номер четири)... (извадени от принтера на някое от случайните ти работни места), за да надраскаш поредното - в напреднала бременност умопомрачение. Да почерниш белотата им с глупостите си, та чак докато узрее вечерта, когато се пр ...
  379 
Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...
  295 
Опитваш се да ме обичаш, с онова, невъзможното обичане, което мирише на презрял пъпеш и прецъфтяла липа. Тръгваш..., връщаш се към вратата, която всеки път подритваш с “майната ти”... и не знаеш коя посока да прегърнеш, защото не виждаш с прелелите си очи от снощното малиново вино. Домът ти е там, с ...
  282 
Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - ...
  540 
Октомври беше, ти като замина.
(И дядо си замина през октомври...)
И аз прегърнах дишащата зима,
която всяка вечер с него спори.
Остана само споменът за лято. ...
  865  10  11 
Проклетата разкъсваща вина
и всичките и глупави последствия...
Цъфтят сълзи, увяхват имена,
със тях дори и нашето присъствие.
Вратите се отвориха без път, ...
  895  14 
На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне ...
  1270  10  18 
Във дните ни - все повече живот.
Във нощите ни - нищичко за даване.
Езикът ми - безмилостен циник,
изсъсква с препинателно старание.
И нищо, че оттук до есента…, ...
  863  20 
"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...
  1076  29 
"И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина..."
Нели Вангелова
Не правихме любов и тази нощ...
във въздуха висеше запетая. ...
  928  16 
Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча, ...
  1044  15 
Последната преглътната вина,
след краткото (болящо) многоточие.
Не ме вини, такава съм била,
такава и ще бъда, хайде, моля те,
вземи обратно сладката нега ...
  1606  34 
"Слепотата на мисълта е по-лоша от слепотата на очите."
В девет без десет умира денят,
сърцето започва да бие по-бавно
с тихия стон, заприличал на плач,
напиращ навън, а заседнал отляво... ...
  2045  40 
Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -
една споделена любов, разкъсала времето с длани,
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.
Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам – ...
  1954  34 
Недей да питаш що е любовта,
когато във очите ти се взира,
когато трепка порива... до зов
и после във сърцето ти умира.
Недей да питаш, само усети ...
  1896  28 
Днес и Господ дори не ме слуша,
спи в небесната си катедрала.
Аз отново морето сънувам,
виждам себе си – стара... и бяла,
как събличам платната на залеза, ...
  1784  43 
Научи ме да бъда като болката,
в душата ми оставила пролука.
Привикна ме да бъда в тебе вярваща,
наивно-детски, глупава... до скука.
Дари ме с необятността на степите, ...
  2091  28 
Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се ...
  2608  62 
Кристална тишина, а аз замислено
за теб рисувам бяла хризантема.
Отива ми нагледно да съм тъжна,
такава съм, откакто съм родена.
Но тази зима просто ми се случи, ...
  2171  47 
Сърцето ти тактува неприсъствие,
а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища ...
  2016  46 
Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото ...
  2031  28 
На скъпата ми...
Защо крещиш, събуди и детето... и нашата врата не е от ляво.
Бутилката поне да бе изхвърлил, или пък да се бе прибрал по-рано.
Не ме докосвай! – чужди са ръцете ти, които в мен се впиват... до изгнило.
Какво ми се лигавиш? (стига псува) Поне да бе изтрил това червило. ...
  1664  24 
Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.
Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.
Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.
Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.
Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко зл ...
  2032  39 
Луната сърповидно се изпъчи
над хълма, заприличал на гърбица.
Очите ми - дълбоки като стомни,
препълних със тъга... и не те виждах.
А колко късно всъщност е, за Бога, ...
  1568  32 
"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...
  1887  42 
  3348  27 
Той имаше по няколко лица
и краен срок за всяко безразличие.
Децата му... не са му и деца,
жените му са луди многоточия.
Глупакът – заприличал на глупак, ...
  1262  29 
“Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”
И бавно ще си тръгне любовта, ...
  1438  34 
“Сърце ти трябва, за да ме обичаш
и две очи, в които да потъна...”
Повика ли ме?
Тихо, че ще чуят -
приятели, съседите... сърцето. ...
  2041  63 
Тази нощ бе последна... Нали?
Тихо скрих любовта под чаршафите.
Беше мой. Не, по-скоро бе чужд.
Огледалният лик на омразата.
Пожела да си тръгнеш... а аз, ...
  1425  29 
Може би, когато съм до там,
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова, ...
  1569  41 
Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.
(не си тръгвай, дори ще попея)
И съвсем нелогична и толкова глупава,
аз навъпреки... пак те живея.
Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми, ...
  1557  48 
Не знам дали сте лягали на синор,
до прясно изорана черна нива.
Болезнен ден се раждал... първороден
и тихичко угасвал... като минало.
Тогава тъжно песните отеквали ...
  1491  26 
Живот – заприличал на бяло платно.
В дланта ми се ронят безбройните нощи.
Очите ми давят се в твоите две,
а топлите устни приканват за още
зловещи въздишки (лишени от звук). ...
  1597  36 
Сбогува се денят… като сираче.
Прихлупвайки каскета, закуцука
към следващото утро. После здрачът
приспа нощта със Моцарт на цигулка.
А ние бяхме там като свидетели, ...
  1393  24 
  2509  33 
Propuestas
: ??:??