29 ene 2007, 17:23

Посрещай ме...

  Poesía
1K 0 26

Посрещни ме...

В сърцето ти,

когато с трепет влизам.

Без да чукам,

очакван и нечакан.

Посрещай ме...

И там ме настани,

на челно място,

че аз съм най-важен

гост в него.

Посрещай ме...

Прати ми душата си

за компания.

Че тя с моята

са две части на едно цяло.

Посрещай ме...

Устните си дай за целувка.

С нежност и страст да ги целувам,

та насита да нямат.

Посрещай ме...

С очи влюбени ме погледни.

Да те запаля с огъня,

що в моите гори.

Посрещай ме...

Във тебе ще остана.

Че аз съм истински.

Вечен.

И съм любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...