Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Jan 29, 2007, 5:23 PM

Посрещай ме...

  Poetry
1K 0 26

Посрещни ме...

В сърцето ти,

когато с трепет влизам.

Без да чукам,

очакван и нечакан.

Посрещай ме...

И там ме настани,

на челно място,

че аз съм най-важен

гост в него.

Посрещай ме...

Прати ми душата си

за компания.

Че тя с моята

са две части на едно цяло.

Посрещай ме...

Устните си дай за целувка.

С нежност и страст да ги целувам,

та насита да нямат.

Посрещай ме...

С очи влюбени ме погледни.

Да те запаля с огъня,

що в моите гори.

Посрещай ме...

Във тебе ще остана.

Че аз съм истински.

Вечен.

И съм любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0