Посрещни ме...
В сърцето ти,
когато с трепет влизам.
Без да чукам,
очакван и нечакан.
Посрещай ме...
И там ме настани,
на челно място,
че аз съм най-важен
гост в него.
Посрещай ме...
Прати ми душата си
за компания.
Че тя с моята
са две части на едно цяло.
Посрещай ме...
Устните си дай за целувка.
С нежност и страст да ги целувам,
та насита да нямат.
Посрещай ме...
С очи влюбени ме погледни.
Да те запаля с огъня,
що в моите гори.
Посрещай ме...
Във тебе ще остана.
Че аз съм истински.
Вечен.
И съм любов.
© Христо Костов Все права защищены