4 jul 2006, 14:48
Посрещането на Мойсей
Спира пътнически влак
на перона там, където
Лъки чака своя Мо
да се върне от морето.
Слизат пътници подред:
първи,втори,трети
Мо го няма ни отпред,
нито най-последен.
Блъска я тълпата
идещи и посрещачи,
а едно лице от среща
в Лъки се вторачи.
-Що не ме посрещаш,
мила моя Лъки,
а стоиш вдървена
и ме гледаш тъпо?
"Този пък арабин
името ми знае -
мисли умно Лъки -
май
Мина миг, а после
взе,че и проблесна
Лъки запелтечи
и по чело се плесна.
-Здрасти, Мо, любими,
толкоз време мина,
защо не поостана,
едва ли си почина!?
Липсваше ми страшно,
беше тъй прекрасно,
друго щях да кажа...
без тебе е ужасно.
Цели дни самотна
и с душа сиротна,
цял ден скитах, шетах,
да де... шетах рекох.
Ти да не помислиш,
че някой е прекрачвал
прагът на Двореца?
По цял ден само плачех.
Питай, щом не вярваш:
Поли, Пети, Мая
даже Романтика,
Дямаянти, Злати, Яна!
Нямаше Фиести,
нямаше забава,
а за липсващото вино,
нищичко не зная.
И друго да ти кажа:
луканката я няма,
даже туй се чудят
и Веси, Руми, Ванда.
Дето ми я купи,
роклята ми черна,
даже и със пръсти
не я докосна Джейни.
Да знаеш пък Екатерина,
над Дворецът как премина
със шарено чадърче,
кат парашутистче.
В една пък ранна утрин
от сън кат се събудих,
на балконът гледам
торта. Абе... чудо!
Я кажи ми мило,
може ли да се напие
човек кат Фантагеро,
алкохола без да близне?
И за пътепоказател
към Дворецьт настоявам,
че Николайчо от Пъртунци,
рекъл да ме навестява,
но да ме намери
изобщо не успявал.
Ама, че бръмчало,
станала съм само
дай сега да цункам,
твоята муцунка!
От радост ще заскачам,
от мъка ще заплача.
Сбогом вий фиести,
здрасти Мо чудесни!
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Здрасти, Мо!
Къде пропадна там на Черното море?
Тука Лъки страда много,
цяла седмица реве.
Гоблена уши, чудесен.
И Двореца подреди.
Съчини за тебе песни,
стихове ти нареди.
До Хуан сега е в рая,
там на входа е пазач.
Романтика го замества,
от зори до късен здрач.
-
Здравейте всички!
Благодаря ви за коментарите! -
Сладури абсолютни
сте и двамата!
Поздрав и от мен! -
Нарадвайте се едно хубаво на саме...и...чакаме купона!!!
Сррахотни сте и двамата. -
Много е веселяшко и забавно!
Браво Лъки, браво Мо!
С вас е наистина чудесно! -
сладури
-
Слизам скромно, скромно
на централния перон -
срещу мене множество огромно:
тръпне, не издава стон...
Хората на тази гара
явно, че са посрещачи -
всеки иска да се издокара:
някои просто са зяпачи.
Виждам моята невеста
някак си смутена-
прави истинска фиеста,
но остава си вдървена.
Втурнах се напред-
направо през тълпата:
не признавам ред,
сграбчвам я - горката...
-Мила Лъки, този влак
все така ли съска?
Извинявай! Стъпих върху твоя крак,
но тълпата яко блъска!
Ах, одрасках ти крачето-
все така е еротично:
чаках те тревожен на морето...
Престани да гледаш тъй критично!
-Мили, имам толкова да ти разказвам...
Тоз период не беше лесен.
Не умея да наказвам,
а Дворецът е чудесен...
-Зная, зная! Тез колбаси...
Вече разговарях с Поли.
Имаме непипнати запаси...
Четох твойте протоколи.
А гърдите ти са наедрели...
Нека да направим днес забава!
И ще пуснем гълъбите бели
с писма - парти до забрава...
Искаш ли да викна Романтика?
Всичките ще бъдеме семейни,
той Програмата ще тика,
но специално ще поканим Джейни...
-Скъпи, аз ще се обадя и на Ванда.
Място ще запазя и за Злати,
а пристигне ли онази банда,
Дон Хуан ще ги разклати.
-Но преди това...ох, Лъки,
двамата ще си шептим интимно...
Няма с такива мъки
да се изтезаваме взаимно!?! -
Здравейте...
Благодаря ви!
Пети,Мо се чеши по главата и се чуди...
Дали?Или?
Но даже и да не ми повярва,
ще се направи,че е!
Сигурна съм. -
Без думи,Лъки!
Прекрасно е!
Така ги редиш,че си падам от...кеф и смях!
Е,а Мо какво ти каза-повярва ли ти?
-
чудесно е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Виждам тука
романтичен адвокат-
чувам...
прави той
отчет:
пада нещо
малко тарикат
с приказките си
безчет,
а пътуваше
в съседния вагон,
казвайки,
че той е Дон Хуан
и разказваше
за чудния купон-
как от дамите
останал той
разбран...