Посрещането на Мойсей
Спира пътнически влак
на перона там, където
Лъки чака своя Мо
да се върне от морето.
Слизат пътници подред:
първи,втори,трети
Мо го няма ни отпред,
нито най-последен.
Блъска я тълпата
идещи и посрещачи,
а едно лице от среща
в Лъки се вторачи.
-Що не ме посрещаш,
мила моя Лъки,
а стоиш вдървена
и ме гледаш тъпо?
"Този пък арабин
името ми знае -
мисли умно Лъки -
май
Мина миг, а после
взе,че и проблесна
Лъки запелтечи
и по чело се плесна.
-Здрасти, Мо, любими,
толкоз време мина,
защо не поостана,
едва ли си почина!?
Липсваше ми страшно,
беше тъй прекрасно,
друго щях да кажа...
без тебе е ужасно.
Цели дни самотна
и с душа сиротна,
цял ден скитах, шетах,
да де... шетах рекох.
Ти да не помислиш,
че някой е прекрачвал
прагът на Двореца?
По цял ден само плачех.
Питай, щом не вярваш:
Поли, Пети, Мая
даже Романтика,
Дямаянти, Злати, Яна!
Нямаше Фиести,
нямаше забава,
а за липсващото вино,
нищичко не зная.
И друго да ти кажа:
луканката я няма,
даже туй се чудят
и Веси, Руми, Ванда.
Дето ми я купи,
роклята ми черна,
даже и със пръсти
не я докосна Джейни.
Да знаеш пък Екатерина,
над Дворецът как премина
със шарено чадърче,
кат парашутистче.
В една пък ранна утрин
от сън кат се събудих,
на балконът гледам
торта. Абе... чудо!
Я кажи ми мило,
може ли да се напие
човек кат Фантагеро,
алкохола без да близне?
И за пътепоказател
към Дворецьт настоявам,
че Николайчо от Пъртунци,
рекъл да ме навестява,
но да ме намери
изобщо не успявал.
Ама, че бръмчало,
станала съм само
дай сега да цункам,
твоята муцунка!
От радост ще заскачам,
от мъка ще заплача.
Сбогом вий фиести,
здрасти Мо чудесни!
© Росица Петрова All rights reserved.
