Посрещнах моето късно лято
В студена есен закопнях
със топлина да те нахраня,
душата ти във ледената зима
с най-нежна обич да докосна!
Целувах те със пролетните цветове,
желания в плътта ти вплитах,
душата ти целувах с ветрове,
които все за теб, любов, разпитвах!
В задъханото златно лято
докоснах струнните ти сетива,
това, което бе с любов мечтано
като камбана зазвъня...
Не чувствам никаква вина сега,
че откъснах плодове копняни
и пих със устни, напукани и жадни
на любовта соковете непознати.
Такава исках те за мен, любов,
задъхана и топла в моите вени
да влееш обич нежна и живот...
усмивка на моите устни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
..има го!!!
