Jul 7, 2006, 2:05 PM

Посрещнах моето късно лято

  Poetry
899 0 13

В студена есен закопнях
със топлина да те нахраня,
душата ти във ледената зима
с най-нежна обич да докосна!
Целувах те със пролетните цветове,
желания в плътта ти вплитах,
душата ти целувах с ветрове,
които все за теб, любов, разпитвах!
В задъханото златно лято
докоснах струнните ти сетива,
това, което бе с любов мечтано
като камбана зазвъня...
Не чувствам никаква вина сега,
че откъснах плодове копняни
и пих със устни, напукани и жадни
на любовта соковете непознати.
Такава исках те за мен, любов,
задъхана и топла в моите вени
да влееш обич нежна и живот...
усмивка на моите устни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...