Минута след минута оставаме по форумите скрити

и жалеем делника си крив,

не заслужава времето да бъде покрив

за всеки слаб, изнемощял и свит.

Не се научихме да бъдем упорити

и сами да изковем желязното меню -

в подноса делничен сами си трием

огорчение, позор във купа за „фон дю” .

Да кажем „Извинявай”, „Заповядай” или „Прости”

е спомен от Христови времена,

животът ни отдавна е в духовни пости,

дори и вяра не остана да ни хване за ръка.