Минута след минута оставаме по форумите скрити
и жалеем делника си крив,
не заслужава времето да бъде покрив
за всеки слаб, изнемощял и свит.
Не се научихме да бъдем упорити
и сами да изковем желязното меню -
в подноса делничен сами си трием
огорчение, позор във купа за „фон дю” .
Да кажем „Извинявай”, „Заповядай” или „Прости”
е спомен от Христови времена,
животът ни отдавна е в духовни пости,
дори и вяра не остана да ни хване за ръка.