20.02.2012 г., 21:19

Пост(н)и...

459 0 0

 

Минута след минута оставаме по форумите скрити

и жалеем делника си крив,

не заслужава времето да бъде покрив

за всеки слаб, изнемощял и свит.

 

Не се научихме да бъдем упорити

и сами да изковем желязното меню -

в подноса делничен сами си трием

огорчение, позор във купа за „фон дю” .

 

Да кажем „Извинявай”, „Заповядай” или „Прости”

е спомен от Христови времена,

животът ни отдавна е в духовни пости,

дори и вяра не остана да ни хване за ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...