23 oct 2008, 11:52

Посвещавам...

  Poesía
906 0 1
Няма стих, няма сила, няма думи,
които могат да съживят духа ни
след загубата на любим човек,
след кървавите сълзи, проляти дори цял век...
Човек не умира.
Просто за момент времето спира
и връщаш страниците назад, където всичко почива.
Но спомените не почиват, те не изчевзват.
Връщайки се към тях, те винаги ще те преследват...
Тъмнина - не познавам тази проста дума...
Светлина - какво е това?
Но ние сме в едно междинно място,
където няма нищо свястно!
Приятел там е депресията...
И търсим в шибания си живот винаги инверсията!
Огряти от лъчите, търсим черната долина,
затворени в сянка, мечтаем за бялата светлина.
Тогава къде е шибаната истина?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...