Посвещение

24 abr 2009, 20:05

Poesía

379 0 1

ПОСВЕЩЕНИЕ

Колко лунички по теб изброих?

Една е луната самотна и бедна.

Оставам богат, отдаден на стих -

със любов по тебе - зейнала бездна.

В очите ти слънца греят -

аз броя ги, на глас неспокоен.

Над мене си ти - светлееш.

Щастлив съм, защото си моя.

Много любов съм приемал,

но влудява ме твоята само.

Ти направи човек от бохема.

... И кръст ми е твоето рамо.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.