Посвещение
ПОСВЕЩЕНИЕ
Колко лунички по теб изброих?
Една е луната самотна и бедна.
Оставам богат, отдаден на стих -
със любов по тебе - зейнала бездна.
В очите ти слънца греят -
аз броя ги, на глас неспокоен.
Над мене си ти - светлееш.
Щастлив съм, защото си моя.
Много любов съм приемал,
но влудява ме твоята само.
Ти направи човек от бохема.
... И кръст ми е твоето рамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
