Apr 24, 2009, 8:05 PM

Посвещение

  Poetry
571 0 1

 

       ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Колко лунички по теб изброих?

Една е луната самотна и бедна.

Оставам богат, отдаден на стих -

със любов по тебе - зейнала бездна.

 

В очите ти слънца греят -

аз броя ги, на глас неспокоен.

Над мене си ти - светлееш.

Щастлив съм, защото си моя.

 

Много любов съм приемал,

но влудява ме твоята само.

Ти направи човек от бохема.

 

... И кръст ми е твоето рамо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво посвещение за една звездица!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....