Apr 24, 2009, 8:05 PM

Посвещение

  Poetry
564 0 1

 

       ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Колко лунички по теб изброих?

Една е луната самотна и бедна.

Оставам богат, отдаден на стих -

със любов по тебе - зейнала бездна.

 

В очите ти слънца греят -

аз броя ги, на глас неспокоен.

Над мене си ти - светлееш.

Щастлив съм, защото си моя.

 

Много любов съм приемал,

но влудява ме твоята само.

Ти направи човек от бохема.

 

... И кръст ми е твоето рамо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво посвещение за една звездица!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...