30 dic 2008, 19:04

Посвещение

1.3K 0 1
Чета името на твърдата корица,
изписано с нежност, грижа,
личи колко много е обичал
авторът своята творба.
Неговата рожба в ръцете си държа,
а топлината ù в сърцето ми се влива.
Мислех, обикновена книга е това,
докато името си не видях гравирано...
"Посвещавам на моята жена
една прегръдка, обич и сълза"
И тъй на коленете ми лежи дете,
със стихове са изпълнени очите му,
поезията в него бе,
а на корицата името ми бе изписано.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...