Dec 30, 2008, 7:04 PM

Посвещение

  Poetry » Love
1.3K 0 1
Чета името на твърдата корица,
изписано с нежност, грижа,
личи колко много е обичал
авторът своята творба.
Неговата рожба в ръцете си държа,
а топлината ù в сърцето ми се влива.
Мислех, обикновена книга е това,
докато името си не видях гравирано...
"Посвещавам на моята жена
една прегръдка, обич и сълза"
И тъй на коленете ми лежи дете,
със стихове са изпълнени очите му,
поезията в него бе,
а на корицата името ми бе изписано.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...