14 nov 2013, 18:21

Посвещение

  Poesía » Otra
837 0 9

                                     „Харесвам как косата ти минава край                                                                                   ушите”

                                                Смиф (Валентин Евстатиев)

 

                                       На сина ми

Харесвам как отмяташ оня кичур,

немирно разпилял се по челòто.

Харесвам аромата ти и всичко,

което ми говори твоят поглед.

И кожата ти – бяла и прозрачна,

с рисунките на вените по нея.

А раменете ти са ми любими...

И пръстите ти – някак артистични...

Очите ти са... Не, не зная други,

които толкова да ме вълнуват...

Гордея се, че част от мене има

във клетките ти, в гените, в кръвта ти...

Нескромно е, но аз съм егоистка.

И радвам се нескрито и нарочно,

че в теб е продължението мое

и след смъртта ми в тебе ще ме има.

 

ЧЕСТИТ 30 РОЖДЕН ДЕН, ЛЬОНЯ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма нищо по-хубаво от това една майка да се гордее, че изпълнява достойно своята мисия като такава!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Честит да ти е сина, Нина!
  • Много хубаво стихотворение-посвещение.
  • Написано със сърцето на майката! Много мило посвещение!
  • Хей, изненада ме! Благодаря за мотото, Нина. Чаровно стихотворение, какъвто явно е и синът ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...