14 нояб. 2013 г., 18:21

Посвещение

835 0 9

                                     „Харесвам как косата ти минава край                                                                                   ушите”

                                                Смиф (Валентин Евстатиев)

 

                                       На сина ми

Харесвам как отмяташ оня кичур,

немирно разпилял се по челòто.

Харесвам аромата ти и всичко,

което ми говори твоят поглед.

И кожата ти – бяла и прозрачна,

с рисунките на вените по нея.

А раменете ти са ми любими...

И пръстите ти – някак артистични...

Очите ти са... Не, не зная други,

които толкова да ме вълнуват...

Гордея се, че част от мене има

във клетките ти, в гените, в кръвта ти...

Нескромно е, но аз съм егоистка.

И радвам се нескрито и нарочно,

че в теб е продължението мое

и след смъртта ми в тебе ще ме има.

 

ЧЕСТИТ 30 РОЖДЕН ДЕН, ЛЬОНЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма нищо по-хубаво от това една майка да се гордее, че изпълнява достойно своята мисия като такава!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Честит да ти е сина, Нина!
  • Много хубаво стихотворение-посвещение.
  • Написано със сърцето на майката! Много мило посвещение!
  • Хей, изненада ме! Благодаря за мотото, Нина. Чаровно стихотворение, какъвто явно е и синът ти!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...