14.11.2013 г., 18:21

Посвещение

829 0 9

                                     „Харесвам как косата ти минава край                                                                                   ушите”

                                                Смиф (Валентин Евстатиев)

 

                                       На сина ми

Харесвам как отмяташ оня кичур,

немирно разпилял се по челòто.

Харесвам аромата ти и всичко,

което ми говори твоят поглед.

И кожата ти – бяла и прозрачна,

с рисунките на вените по нея.

А раменете ти са ми любими...

И пръстите ти – някак артистични...

Очите ти са... Не, не зная други,

които толкова да ме вълнуват...

Гордея се, че част от мене има

във клетките ти, в гените, в кръвта ти...

Нескромно е, но аз съм егоистка.

И радвам се нескрито и нарочно,

че в теб е продължението мое

и след смъртта ми в тебе ще ме има.

 

ЧЕСТИТ 30 РОЖДЕН ДЕН, ЛЬОНЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма нищо по-хубаво от това една майка да се гордее, че изпълнява достойно своята мисия като такава!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Честит да ти е сина, Нина!
  • Много хубаво стихотворение-посвещение.
  • Написано със сърцето на майката! Много мило посвещение!
  • Хей, изненада ме! Благодаря за мотото, Нина. Чаровно стихотворение, какъвто явно е и синът ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...