12 abr 2009, 23:38

Посвещение

  Poesía » Civil
846 0 1

Любовта не сполетява всеки

В ден прекрасен, изпълнен с мечти,
ти дойде при мен и цветя ми подари.
Засрамих се и отвърнах поглед настрани,
това не те смути, ти красиви думи промълви.
"Здравей, красива моя, жена на моите мечти,
ще мога ли с теб аз да поговоря и… ”
Не оставих да довърши своите слова,
защото знаех, че я няма любовта.
Оставих го с цветята в ръка,
да коленичи пред къщната врата.
Избутах го грубо и безразлично,
а той се обърна и завика лирично:
“Защо, с какво заслужих аз това,
да бъда отхвърлен пред твоята врата,
с букет от красиви пролетни цветя,
придружени от нежни слова?”
Аз се обърнах, разплакана бях,
провикнах с все силен глас:
“И аз като теб, отхвърляна бях,
но не от един, а от всеки
и в един мрачен ден аз прозрях,
че любовта не сполетява всеки!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велизар Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...