12 апр. 2009 г., 23:38

Посвещение 

  Поэзия » Гражданская
658 0 1

Любовта не сполетява всеки

В ден прекрасен, изпълнен с мечти,
ти дойде при мен и цветя ми подари.
Засрамих се и отвърнах поглед настрани,
това не те смути, ти красиви думи промълви.
"Здравей, красива моя, жена на моите мечти,
ще мога ли с теб аз да поговоря и… ”
Не оставих да довърши своите слова,
защото знаех, че я няма любовта.
Оставих го с цветята в ръка,
да коленичи пред къщната врата.
Избутах го грубо и безразлично,
а той се обърна и завика лирично:
“Защо, с какво заслужих аз това,
да бъда отхвърлен пред твоята врата,
с букет от красиви пролетни цветя,
придружени от нежни слова?”
Аз се обърнах, разплакана бях,
провикнах с все силен глас:
“И аз като теб, отхвърляна бях,
но не от един, а от всеки
и в един мрачен ден аз прозрях,
че любовта не сполетява всеки!"

© Велизар Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??