18 oct 2020, 21:41

Посвещение 

  Poesía » De amor
596 1 0

Ех, моя Вило - Самовило,
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях.
Не знам защо, но тръпна в страх.

Това към теб е моят зов:
- Ела! Бъди за мен Любов!

 

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??