18 oct 2020, 21:41

Посвещение 

  Poesía » De amor
672 1 0
Ех, моя Вило - Самовило,
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях.
Не знам защо, но тръпна в страх.
Това към теб е моят зов:
- Ела! Бъди за мен Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??