Oct 18, 2020, 9:41 PM
Посвещение
657
1
0
Ех, моя Вило - Самовило,
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях.
Не знам защо, но тръпна в страх.
Това към теб е моят зов:
- Ела! Бъди за мен Любов!
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях.
Не знам защо, но тръпна в страх.
Това към теб е моят зов:
- Ела! Бъди за мен Любов!
© Минко Андонов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
