Посвещение за един мрачен приятел

Всеки знае – нощта е студена и мрачна.

И след сенките черни ти се чувстваш сам,

изпълнен със скръб, ти си изгубен в мрака.

Животът е като картина, сам я оцветяваш,

но в очите на самотника има само мрак,

черни увехнали цветя, черни пътища без край

и няма дори лек полъх, помен за живот.

Има само едно нещо, което те държи жив –

една мечта – чиста като утринна роса.

Мечта, просто и красива за една ръка,

символ на щастие, радост и любов,

знак, че там някъде има някой за теб,

приятел, който да ти помогне.

Но днес си само тих спомен...

Красив пейзаж, където сега е буря.

Животът може да е слънчево лято,

но и люта, жестока зима.

Трудно е да си сам, отчужден от света,

създание самотно, скрито в нощта.

Мечтаеш за деня, за нежност и любов.

Мечтаеш за приятел, който да ти подаде ръка.

Не се отчайвай, не се предавай.

Бори се с всички сили, давай напред.

Един ден ще го откриеш, сигурна съм,

така, както аз открих теб.