Sep 9, 2007, 9:40 PM

Посвещение за един мрачен приятел

  Poetry
742 0 1

Посвещение за един мрачен приятел

 

Всеки знае – нощта е студена и мрачна.

И след сенките черни ти се чувстваш сам,

изпълнен със скръб, ти си изгубен в мрака.

Животът е като картина, сам я оцветяваш,

но в очите на самотника има само мрак,

черни увехнали цветя, черни пътища без край

и няма дори лек полъх, помен за живот.

Има само едно нещо, което те държи жив –

една мечта – чиста като утринна роса.

Мечта, просто и красива за една ръка,

символ на щастие, радост и любов,

знак, че там някъде има някой за теб,

приятел, който да ти помогне.

Но днес си само тих спомен...

Красив пейзаж, където сега е буря.

Животът може да е слънчево лято,

но и люта, жестока зима.

Трудно е да си сам, отчужден от света,

създание самотно, скрито в нощта.

Мечтаеш за деня, за нежност и любов.

Мечтаеш за приятел, който да ти подаде ръка.

Не се отчайвай, не се предавай.

Бори се с всички сили, давай напред.

Един ден ще го откриеш, сигурна съм,

така, както аз открих теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е,че има такъв приятел като теб!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...