kuku_vica (Лили Николова) kuku_vica (Лили Николова)
1 45
18 jul 2008, 17:14

посветено

1.1K 0 4
Не ме познаваш и не знаеш...
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.

Как сплитам молитвено пръсти...
Как се събуждам сутрин,
как винаги съм пропускала -
най-романтичното утро.

Как в очите ми вече не грее
нито една, едничка сълза...
Как се опитвах да оцелея -
заключвайки всяка врата.

Не ме познаваш и не знаеш...
Как боледувам от щастие...
Днес ти признавам, вятърко -
не съм фея - просто жена съм!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0