Посветено
Забрава има ли? О, не...
Дар е всеки изгрев нов,
радост нечие присъствие,
амулет - достигащият зов.
Времето все бяга... Зная,
един живот не стига, не...
И ние част сме от безкрая
отново щом се срещаме.
Бързат, гонят се стрелките
и щом докоснат се звънят,
часовникът отмерва дните
по земния житейски път.
Оплита дните във година,
животът бързо си върви,
една за теб днес отмина,
лентата за нова се върти.
А щом спокойна отминава
в надежда, вяра и любов,
ако следа след теб остава,
минавай в своя цикъл нов.
(а)
01.01.2008г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
