10 ene 2009, 23:23

Посветено 

  Poesía
764 0 3
За нея спомням си с усмивка,
за онази, старата любов, която
не ти даваше почивка, но правеше
света ти по-красив, по-нов.

Посвещавам този стих на тебе,
на един спомен, който ще нося
дълбоко в сърцето. Сега вече
няма те до мене, изчезна и в мен детето.

Ти беше моралната подкрепа
и всичко приемаше с усмивка,
дори когато на теб ти беше тежко
не отронваше въздишка.

Защо ли тогава не разбрах какъв
човек до мене имам, много късно
това го осъзнах, вече няма смисъл
да се питам какво за тебе бях?

За тебе аз бях смисъл и живот,
с тебе си отиде твоята усмивка.
Сега аз тихо плача над твоя гроб
и отронвам тъжната въздишка.
Но помня, беше казвал:
"Човек се ражда и умира с любов."

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • мислех да си затрая
    ама хората се правят на глупави
    само и само да ... привличат
    тъпото е че и нас се опитват да ни направят на тъпи
  • Ако някой реши да ми задава въпроси от сорта на "...книжки с поезия разтваряла ли си някога?" моля да не е точно над това произведение!Достатъчно бяха негативизмите над това произведение!прехвърлете се на нещо друго,на което да дадете коментар...
  • Бликат, бликат чувства!
Propuestas
: ??:??