Посветено
За нея спомням си с усмивка,
за онази, старата любов, която
не ти даваше почивка, но правеше
света ти по-красив, по-нов.
Посвещавам този стих на тебе,
на един спомен, който ще нося
дълбоко в сърцето. Сега вече
няма те до мене, изчезна и в мен детето.
Ти беше моралната подкрепа
и всичко приемаше с усмивка,
дори когато на теб ти беше тежко
не отронваше въздишка.
Защо ли тогава не разбрах какъв
човек до мене имам, много късно
това го осъзнах, вече няма смисъл
да се питам какво за тебе бях?
За тебе аз бях смисъл и живот,
с тебе си отиде твоята усмивка.
Сега аз тихо плача над твоя гроб
и отронвам тъжната въздишка.
Но помня, беше казвал:
"Човек се ражда и умира с любов."
за онази, старата любов, която
не ти даваше почивка, но правеше
света ти по-красив, по-нов.
Посвещавам този стих на тебе,
на един спомен, който ще нося
дълбоко в сърцето. Сега вече
няма те до мене, изчезна и в мен детето.
Ти беше моралната подкрепа
и всичко приемаше с усмивка,
дори когато на теб ти беше тежко
не отронваше въздишка.
Защо ли тогава не разбрах какъв
човек до мене имам, много късно
това го осъзнах, вече няма смисъл
да се питам какво за тебе бях?
За тебе аз бях смисъл и живот,
с тебе си отиде твоята усмивка.
Сега аз тихо плача над твоя гроб
и отронвам тъжната въздишка.
Но помня, беше казвал:
"Човек се ражда и умира с любов."
© Мария All rights reserved.
