16 mar 2008, 9:27

Посветено

  Poesía
1K 0 2

 

Почакай ме малко...

Искам да ти говоря...

Искам да кажа...

Имам малко вяра за теб.

Твоята е стъпкана,

вече измършавяла... избледнява.

Подарявам ти...

Мъничка частица нежност,

малко от моята душа,

донаждам ти... дарявам.

Поднасям ти и малко греховност,

родена от миговете ми с теб,

Пренаситена от истинност.

И лъжи ти пренасям в дар.

Но по-добри от твоите нямам.

И само послание ти изпращам:

Не губи човека, истинския в теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...