21 nov 2008, 18:51

Посветено

  Poesía
730 0 9

  Настоящото посвещавам посмъртно на поетесата Иванка Карамфилова!

Напуснала -Литературен кръг "Свободна мисъл" - Велинград,  с поклон!

 

 

 

На кака

 

Тръгна ти тихо

по пътя си вечен,

обгърната с обич,

живяла живот човечен!

 

Както  при влака,

грижовна ти в мрака,

права диря проправяш.

Тежка мъка оставяш!

 

Ще помним ний

твойте заръки.

С твърдост ще минем

през житейските мъки!

 

В кръга

място ще пазим.

Окрилени от  твоите рими,

силни живота  ще газим.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти , че в стихове изрази болката на всички ни от литературен кръг "Свободна мисъл ".Винаги ще усещаме нейното невидимо присъствие до нас, но скръбта ни е огромна.
  • Благодаря ти , че в стихове изрази болката на всички ни от литературен кръг "Свободна мисъл ".Винаги ще усещаме нейното невидимо присъствие до нас, но скръбта ни е огромна.
  • В нашите сърца , ще остане завинаги ! Поклон !
    Поздрав за посвещението !
  • Не отдавна и аз изгубих близак.Много искрен и красив стих.Поклон!
  • Страхотно стихотворение. Направо настръхнах.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...