Посветено
Красива си, дори невероятна…
видение от сън родено.
И не за сетивата само си приятна,
сърцето ми от теб е променено.
Желание безкрайно чакано,
рисувано преди от мен в мечти.
Желание с години неизплакано,
почти удавено от непресъхващи сълзи.
Магия си, от Господ сътворена,
беднякът моли се за теб.
За него някак да си прекроена -
дали дошъл е неговият ред?...
Красива си, дори невероятна…
ще ме докоснеш ли сега?
Да те усетя и, за миг един понятна,
да си отида сам, но без тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Илиев Todos los derechos reservados
